Словникъ Български von Димо Ванчевъ

Речникъ на българския езикъ, съдържащъ слова и тѣхнитѣ форми споредъ изискванията на иванчевския правописъ.
Иванчевски правописъ е името, давано понѣкога на първиятъ официаленъ български правописъ, невъведенъ съ наредба на министъра на народното просвѣщение Тодоръ Иванчовъ прѣзъ 1899.
Той се явява поправка на Дриновския правописъ и остава въ сила до въвеждането на Омарчевския правописъ прѣзъ 1921.
Иванчевскиятъ правописъ се характеризира съ:
* прѣдставяне на звука [ъ] съ буквитѣ ъ и ѫ (голѣма носовка), като различието се прави на етимологическа основа.
* употрѣба на буквата ѣ (ятъ) на етимологическото ѝ мѣсто.
* употрѣба на краесловни ерове.
* синтактично правило за писане на пъленъ и кратъкъ членъ.
* писане на групитѣ ър/ръ и ъл/лъ по североизточното произношение.
* писане на глаголнитѣ окончания съ а и я.